В чл. 15, ал. 3 от ЗУТ законодателят е предоставил възможност на собствениците на недвижим имот да променят съществуващите му граници. Най-често тази хипотеза се наблюдава, когато съсобственици на един голям недвижим имот искат да го разделят на няколко по-малки, като обособят отделни урегулирани поземлени имоти. Възможно е също така и друга хипотеза, при която собствениците на съседни недвижими имоти желаят да ги обединят в един голям имот и така от два самостоятелни урегулирани поземлени имоти да се получи един нов голям урегулиран имот.

Фигурата на обработващия лични данни не е нова за Европейската регулация за защита на личните данни.

Както вече отменената Директива 95/46 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета, така и Общият регламент относно защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679), по-известен като “GDPR”, приложим към настоящия момент в Република България предвиждат обработващия лични данни като физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора.

Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е договор, посредством който страните се задължават да сключат окончателен договор, с който да се прехвърли правото на собственост върху имота. Със сключването на предварителен договор не се прехвърля собствеността върху имота, това става с окончателния договор.

Покупката на недвижим имот е много важен юридически факт. С купуването на имот, собственикът придобива право да владее, да ползва и да се разпорежда с него. Освен това за купувачът възниква правото да извлича полезните свойства на вещта и да се облагодетелства от тях.