Дарението на недвижим имот е договор по силата на който едната страна прехвърля веднага и безвъзмездно правото на собственост върху един имот на другата страна.
Страните по сделката се наричат дарител и дарен.
Сделката има безвъзмезден характер, което означава, че едната страна прехвърля едно имуществено право, на определена стойност, без да получи насрещна престация еквивалетна на стойността му.
Обещанието за дарение не поражда последици. Дарението на бъдещи вещи е недействително. Недействително е и дарението, когато то противоречи на закона и добрите нрави, както и ако условията и тежестта са невъзможни.
Дарението на недвижим имот, за да породи действие, трябва да бъде сключено в определена от закона форма – нотариален акт, изповядан пред нотариус.
Договорът за дарение на недвижим имот се сключва лично или чрез упълномощено лице пред нотариуса, в чиито район се намира имотът. За изповядване на сделката е необходимо да се представят документи, удостоверяващи правото на собственост на дарителя, актуална данъчна оценка, скица, молба за започване на нотариално производство и да се подпишат необходимите декларации.
От момента на прехвърляне на собствеността, дареното лице става собственик и то може да се разпорежда с имота, както сетне за добре. В много случаи дарителят запазва правото на ползване върху имота, като това осигурява възможността му да живее необезпокоявано там.
Най-характерната особеност на договора за дарение е неговият безвъзмезден характер. Това обстоятелство го прави атакуем от наследниците на дарителя след неговата смърт.
При договора за дарение се дължи висок придобивен данък за трети лица и минимален или нулев за роднини.
Важна особеност при договора за дарение е възможността той да бъде отменян от дарителя. Договорът за дарение може да бъде отменян ако:
Дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или ако е съучастник в такова деяние;
Дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години;
Дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която последния се нуждае и дареният има възможност да му я даде. Основанията за отмяна на дарение не се прилагат за обичайните и възнаградителни дарове. Искът за отмяна може да бъде предявяван пред компетентния съд в строго определен срок от време – 1 година от настъпването на основанието или от момента на разбирането за него. Недействителен е предварителният отказ от правото на дарителя да отменя дарението.
