За да пристъпи кредиторът към събиране на своето вземане – парично или непарично, е необходимо длъжникът да е бил осъден по надлежния ред – с подлежащо на изпълнение съдебно решение; да е било проведено заповедно производство; или кредиторът да разполага с друг изпълнителен титул. Под изпълнителен титул следва да се разбира официален документ (изпълнителен лист, извлечение от регистъра на особените залози и вписано пристъпване към изпълнение и др.), издаден от компетентен държавен орган, който установява конкретно вземане.

След като кредиторът се снабди с изпълнителен титул, той може да подаде молба до съдебен изпълнител и да иска образуване на изпълнително дело. Изпълнителното дело е законоустановеният ред за принудително събиране на конкретно вземане.

Първото основание, за да започне изпълнителното дело, е представянето на изпълнителен лист, издаден от компетентен съдебен орган в полза на кредитора. Изпълнителният лист се издава от първоинстанционния съд или от окръжния съд – в зависимост от правното основание, на което се иска издаването му. Актовете, въз основа на които се издава изпълнителен лист, са:

  1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата;
  2. осъдителните решения на въззивните съдилища;
  3. заповедите за изпълнение;
  4. съдебно-спогодителните протоколи;
  5. решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение;
  6. решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
  7. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
  8. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

Компетентният съд издава изпълнителния лист с разпореждане, след като провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато става въпрос за актове на чуждестранни съдебни решения, съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон.

След като съдът издаде изпълнителен лист в полза на кредитора, може да се подаде молба и да се образува изпълнително дело. След образуването на изпълнителното дело, съдебният изпълнител изпраща копие от изпълнителния лист, заедно с покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, съдебният изпълнител не изпраща покана за доброволно изпълнение, а само съобщение за образуваното изпълнително дело и копие на изпълнителния лист. Това е така, защото по реда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът вече е уведомил официално длъжника за претенциите на кредитора и му е дал срок да възрази. Приема се, че щом изпълнителен лист е издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, следва че длъжникът вече е канен доброволно да изпълни, и втори срок е излишен да се дава – което съответства и на принципа за процесуална икономия. Обратното, при снабдяване с изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение – по реда на чл. 417 и сл. ГПК, съдебният изпълнител изпраща копие на изпълнителния лист, копие на заповедта за незабавно изпълнение и покана за доброволно изпълнение. Това е така, защото за разлика от заповедта за изпълнение, издаден по реда на чл. 410 и сл. ГПК, заповедта за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 и сл. ГПК, не се връчва на длъжника и той има право да направи съответните възражения едва след като се запознае с нея. Друго основание за образуване на изпълнително дело е наличието на друг изпълнителен титул – т.е. официален документ, въз основа на който да започнат принудителните действия срещу длъжника. Пример за такъв документ е  извлечение от регистъра на особените залози и вписано пристъпване към изпълнение. Въз основа на тези документи, заложният кредитор може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложените движими вещи по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс или съдебният изпълнител въвежда заложния кредитор и посочения от него управител в помещенията, в които се намира управлението на предприятието по реда на чл. 522 от Гражданския процесуален кодекс, и др.