Вие сте администратор на лични данни. А сега накъде?

„Данните са новото гориво”. Този все по-често срещан израз започва да придобива реални измерения в дигиталния свят, в който оперира голяма част от бизнеса. Това гориво се оказва скъпо, именно защото придобиването и боравенето с него изисква спазване на редица мерки за защита от страна на притежателя му.

Тук накратко ще разгледаме какво носи със себе си придобиването и боравенето с данни относно личността на дадено физическо лице, т.нар. лични данни.

Обхватът на термина „лични данни” е широк. Примерите за информация, която се счита за лични данни биха били най-различни – от очевидно личната информация като имената на дадено лице, до публикация в социални мрежи, достъпна за хиляди.

Поради тази причина, приложимото законодателство не борави с изчерпателно изброяване на видовете лични данни, а ги поставя под общото определение на данни, които идентифицират пряко или непряко дадено физическо лице или биха могли да идентифицират дадено физическо лице.

Законодателството посочва, че дадено лице би могло да се идентифицира пряко или непряко чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице; Използването или само притежаването на такава информация, или т.нар. обработване за конкретни цели може да постави лицето в ролята на администратор на лични данни. Администраторът на лични данни е определен като физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; или когато целите и средствата за обработването за него са определени от приложимото законодателство.

Всеки администратор на лични данни е натоварен с редица отговорности и задължения съгласно Общия регламент относно защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679), по-известен като “GDPR”, приложим в Република България.

Тези задължения и отговорности могат да се обобщят в следния списък:

  • Спазване на принципите за защита на лични данни, заложени в GDPR при обработване на лични данни;
  • Проектиране на дейностите по обработване на лични данни по начин, който да осигури защитата им;
  • Поддържане на регистър на дейностите по обработване на лични данни;
  • Определяне на длъжностно лице по защита на личните данни в изрично посочените от GDPR случаи;
  • Уведомяване, консултиране и сътрудничество с надзорния орган за защита на лични данни при определени хипотези. В Република България надзорен орган е Комисия за защита на лични данни – https://www.cpdp.bg/;
  • Извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните;
  • Прилагане на подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на сигурност на личните данни.

Всяко от тези задължения изисква предприемане на конкретни действия от страна на администратора на лични данни при планиране на дейностите му и водене на прецизна документация за обработване на личните данни.