Събирането на парични вземания е процес от правно уредени юридически и/или фактически действия, позволени от законодателя за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Събирането на паричните вземания може да се осъществява посредством индивидуално принудително изпълнение (изпълнителното производство по ГПК), посредством универсално принудително изпълнение (производството по несъстоятелност по ТЗ) и посредством специални способи за удовлетворение на вземанията на кредитора/ите (изпълнението по реда на ЗОЗ).
Събирането на парични вземания по неустановен от закона ред е забранено и се наказва по реда на Наказателния кодекс. Ако длъжникът отказва доброволно да заплати дължимата сума пари, трябва да се предприемат легални изпълнителни действия. Това е особено важно дори и длъжникът да не разполага с имущество, тъй като прекалено дългото бездействие на кредитора може да доведе до погасяване на вземането му по давност.
Тази статия разглежда събирането на парични вземания по реда на ГПК – т. нар. индивидуално принудително изпълнение.
Индивидуалното принудително изпълнение на парични вземания е легално уредено в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Производството, което се образува се нарича ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОЦЕС.
Изпълнителният процес започва по инициатива на кредитора – лично или чрез представител (пълномощник, родител, настойник и т.н.). Изпълнителното производство по реда на ГПК може да бъде образувано само пред съдебен изпълнител. Съдебните изпълнители могат да публични и частни. За да започне изпълнителният процес, трябва да бъде образувано изпълнително дело.
Изпълнителното дело се образува само ако кредиторът (кредиторът в изпълнителното производство се нарича още ВЗИСКАТЕЛ) разполага с вземане към длъжника, което е установено по съдебен ред. Това вземане се доказва посредством изпълнителни титули – изпълнителен лист и евентуално заповед за незабавно изпълнение. Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение след като взискателят представи изрична молба за образуване на изпълнително дело и приложени към нея изпълнителен лист и евентуално заповед за незабавно изпълнение.
Молбата за образуване на изпълнително дело трябва да бъде подадена до компетентния съдебен изпълнител. Компетентен е съдебният изпълнител, в чийто район се намират:
- постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
- постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
- имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
В молбата взискателят е длъжен да посочи принудителните изпълнителни действия, които желае да се предприемат. Освен това може да бъде поискано да бъде проучено имуществото на длъжника, да се направят справки за наследства, вземания и т.н.
Съдебният изпълнител е длъжен да предприеме всички законосъобразни обезпечителни и изпълнителни действия, поискани от кредитора и да събере паричното му вземане. За събиране на паричното вземане съдебният изпълнител може да налага запори върху парични вземания на длъжника, да продава принудително негово имущество и др., а събраните парични средства да разпредели в полза на взискателя и така да удовлетвори паричното му вземане.
От голяма важност в изпълнителния процес е точното проучване на имущественото състояние на длъжника, предприемането на навременни и правилни изпълнителни действия и активно поведение.
