Договорът за наем на недвижим имот е договор, с който едно лице – наемодател, отдава за временно и възмездно ползване на друго лице – наемател, определена недвижима вещ.
Страни по правоотношението – Наемодател и Наемател.
Предмет на договора – недвижима вещ – може да бъде земя, къща, апартамент, ателие, офис, гараж, паркомясто и т.н.
Срок на договора – Договорът за наем може да бъде срочен или безсрочен. Срочен е договорът за наем, чието действие е ограничено със срок, а безсрочен – такъв, чието действие не е ограничено във времето.
Срочният договор за наем, който не е търговска сделка може да бъде с максимален срок на действие до 10 години. Ако страните все пак уговорят по-дълъг период на действие, се счита, че срокът е за десет години.
Ако срокът на договора е до 3 години – се приема, че наемодателят извършва действия на управление с имота. Ако срокът е за повече от 3 години – се приема, че наемодателят извършва действия на разпореждане с недвижимия имот. Това е особено важно при действия на пълномощници и съсобственици.
По правило (чл. 4 от Правилника за вписванията) – договорите за наем, сключени за срок от повече от една година подлежат на вписване в книгите по вписванията (Имотен регистър). Невписването на договорът за наем, сключен за повече от една година, не го прави недействителен, но наемателят не може да противопостави срокът на договора на трети добросъвестни лица, които са придобили права върху имота.
Предаване на държането на недвижимия имот – Наемодателят е длъжен да предаде държането на недвижимия имот на наемателя. Важно е да се отбележи, че непредаването на държането на имота не прави сделката недействителна, но наемателят има право да иска нейното разваляне, както и право на обезщетение за претърпените вреди.
